ПОСМЀЯ СЕ1, -èеш се, мин. св. посмя̀х се, прич. мин. св. деят. посмя̀л се, -а се, -о се, мн. посмèли се, св., непрех. Смея се малко, кратко време. Той беше от малък още премного съсредоточен в себе си, но винаги ще те срещне с приветлив поглед, ще те чуе, ще се посмее на шегата ти и сам ще се пошегува. Д. Талев, ПК, 461. Ивка .. изпрати дружките си до пътните врата, пошегува се и се посмя с тях из мрачината. Елин Пелин, Съч. I, 126. Който иска добре да се посмее, нека послуша ловджийски жени, когато са си устроили среща и приказват за мъжете си. Н. Попфилипов, РЛ, 60. Срещнеше [Цветана] момците на чешмата, на кладенеца, поприкажеше си с тях, посмееше се и си идеше. К. Величков, ПССъч. I, 156.
ПОСМЀЯ СЕ2, -èеш се, мин. св. посмèях се, прич. мин. св. деят. посмèял се, св., непрех. Диал. Присмея се, надсмея се. Ка видоа Марко Кралевичи, / сите му се редом посмеяа: / — Ете иде Марко пияница, / сва ночи пие това църно вино. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 10-11. Ойде си на чешмата на вода, / тамо найде дружка Янгелина, / веднага се Мара посмеяла: / — И още ле, Маро, мома одиш. Нар. пес., СбНУ ХI, 35.